Напоследък в различни гилдии, включително и на интериорните дизайнери, често се говори за епигенетика. Може би вече сте чували тази дума. Истината е, че тя се среща все по-често както в популярни, така и в научни медии.
Епигенетика и жизнена среда
Епигенетиката е съвсем млада наука, която обяснява влиянието на околната среда върху състоянието на гените и върху наследствеността. Тази нова и комплексна гледна точка към човешката индивидуалност има очевидна връзка с медицината, но намира общи точки и с много други сфери от живота. Обяснението за това е просто – епигенетиката е възможността за въздействие на средата, в която протича животът на хората върху генетичната им активност. Освен природата, социо-културната среда, грижата за тялото, но също така и пространствата, които обитаваме, имат съществен принос в повлияването на нашите вътрешни ресурси. Прекарваме голяма част от живота си между стените на нашите домове и местата, които посещаваме. Затова никак не е чудно, че емоционалната атмосфера, която създава интериорът, повлиява физическото и психичното ни здраве.
„Епи“ носи смисъла на „допълнение“
Епигенетиката приема, че околната среда и поведението на организмите могат да доведат до промени в наследствеността и до бърза и директна еволюция. Тя изучава най-общо промените в действието на гените, без самите гени да се променят чрез мутации, както е в класическата генетика. Изследванията са насочени към химически модификации, които усилват, отслабват, включват или изключват действието на гените. Тези модификации играят ролята на „ключове“, които могат да включат или да изключат съответния ген, когато клетките се делят. Така епигенетичните промени могат да се предават по наследство.
Докато генетичните промени чрез мутации са необратими, промените в генните ключовете са обратими. Предизвиканите от стрес епигенетични промени могат да се изтрият с епигенетични механизми, но най-добре е стресът да се намалява от ранно детство и децата да растат във възможно най-благоприятна и хармонична среда. Епигенетиката обяснява как преживявания в ранна възраст могат да имат последствия, положителни или отрицателни, за цял живот. Понеже епигенетичните промени се наследяват, последствията се проявяват в следващите поколения. Например, психична травма на родители или прародители може да причини поведенчески или здравословен проблем на наследниците им.
Проведени са генни и психологични изследвания на хора, преживели холокоста и е установено, че психическите травми, получени в концлагери са предадени на техните деца. В друг експеримент номади с еднакви гени са били разделени на две групи. Едната група живее в градска цивилизация, а другата - в пустинята. Тъй като гените са се развили при условията в пустинята, втората група се радвала на по-добро физическо и психично здраве в сравнение с групата в градска среда, въпреки че там условията са обективно по-добри поради удобствата на съвременната цивилизация.
Епигенетика и щастливо местообитание
За правилното функциониране на гените е важно в каква околна среда живеем, както и начина и организацията на живот. Така факторите, които определят здравето на индивида на генетично ниво се определят и зависят от дизайна и организацията на интериора в жилището и на работните места, където пребиваваме през повечето време. Оказва се, че околната среда, в частност интериорът, има влияние върху здравето на обитателите на генно ниво чрез епигенетичен ефект. Това води до нарастване на ролята и отговорността на хората, които го създават – архитекти, интериорни дизайнери, стилисти.
Като специалисти в създаването на интериорни решения, можем да намерим потвърждения за всичко това в почти всеки проект, върху който сме работили. Някак интуитивно, а и по правилата на професионализма, започваме партньорствата с нашите клиенти в опознавателен разговор. Обикновено хората споделят привидно дребни щрихи, свързани с техните навици и стремежи, но именно те ни дават обяснения, посока и вдъхновение да им предложим решения, в които да се чувстват „у дома“. Няма особено значение дали става дума за обществено или за домашно пространство – усещането за удовлетвореност и изпълнени желания означава, че то ще сработи като ключ към това да се чувстват добре, спокойни и на място. Така епигенетиката се свързва с дизайна.
Като проектанти и дизайнери, нашият стремеж е интериорът на дома, който трябва да постигнем, да е в унисон с душевността на клиента. Затова неговото участие в този процес е решаващо за намирането на най-подходящите елементи, разположения, цветове, осветеност, перспективи и стилистика. Целта на тази съвместна работа е хората да открият идеалната версия на пространството, върху което работим. Пространството, синхронизирано с енергията на човека и с неговите желания е най-благотворната среда за него. Нашата професионална намеса се състои в умелото използване на инструментите с които боравим – обеми и пропорции, цветове, тонове и нюанси, текстури и плътности, стилистични подходи. С тяхното съчетаване и баланс ние въздействаме по много директен начин върху подсъзнанието, което кара хората да усещат едно място като приятно и привлекателно или като студено и отблъскващо - искат да останат там дълго или нещо ги кара да напуснат час по-скоро. От това пък до голяма степен зависи тяхната продуктивност, заряд, устрем и жизненост.
В крайна сметка, именно интериорната среда формира в много голяма степен нашето емоционално светоусещане, нашето настроение, чувство за физическо удобство, душевна уравновесеност и спокойствие или активност на мислите.
И макар все още да няма разработени методики за точно практическо приложение на епигенетиката в интериорния дизайн, тя е неизменна част от него, ако е на професионално ниво. В този процес се влиза с познания, опит, интуиция и съзидание към клиента и се излиза с желан резултат – атмосфера, в която обитателят се чувства добре, а гените имат настройка да разгърнат потенциал за сбъдване на най-щастливата версия на живота.
За този текст ни вдъхновиха следните източници:
https://www.marksdailyapple.com/epigenetics/
https://blogs.nottingham.ac.uk/makingsciencepublic/2019/08/23/epi-pins-epigenetics-on-pinterest/
https://arthritis-research.biomedcentral.com/articles/10.1186/ar4186#Sec2