За мен интериорният дизайн е много повече от схеми и рамки, безспорно нужни във всяка професия. Той е философия, която може да изпълни пространството със смисъл. Съчетаване на безкрайни линии от идеи до стабилна конструкция – подходяща и желана. И това е само началото. Ето защо:

Интериорният дизайн решава проблеми

Думата „проблеми“ е събирателна за онези неприятни усещания, които битът може да сервира ненадейно. Проблемите на обитаването са прозаични – от неправилно положени тръби и кабели на електрическата инсталация или неподходящи материали за изпълнение, през нефункционално разположение на обекти и свързаност на помещения в един напълно реорганизиран план на жилището. Често размишлявам как дребни пропуски в планирането на пространството могат да доведат до житейски проблеми, при това с натрупване във всекидневието. Навременното инвестиране в далновидност и погледът от всички страни си струват усилията и средствата.

Съчетаване и експресия

Искрено вярвам, че интериорният дизайн е умението да съчетаеш, да намериш допирателна, да обединиш стихии, да убедиш отделните елементи в един план да заговорят на общ език. И характерите, и емоциите на хора и пространства, и техните особености, и техническите, и естетическите идеи са жалони, които водят интериорния дизайнер. Важно е обитателите да усетят своите привичност и порядък Комфортът на формите радва очите и посреща нуждите на ръка разстояние, съвсем по трасето на обичайната механика. Това дава спокойствие и усещане за сигурност. Ако, например, е дом на семейство – интимността и сплотеността да се усещат във въздуха. Ако е артистично пространство – да изведе порива на личността, индивидуалността и безпогрешната разпознаваемост. И всичко това – с уважение и според задачата.

От серията „задължителни“

Интериорът е част от архитектурата. А тя е утилитарно изкуство. В този ред на мисли и други хора са го казвали – „дизайнът е изкуство, което върши работа“. Той, също така, изисква познаване и на другите изкуства – техните история, теория, личности, течения и школи… Виталността на тази професионална сфера е далеч от претенцията за сродство с шедьоврите, но вдъхновението от тях е задължително. Образците на естетичност са такива именно поради съвършеното умение да се съчетаят формати, нюанси, настроения, тоналности. Това умение трябва да бъде припознато в неговото многообразие. Дизайнът дава среща на науката, технологиите и другите изкуства. Добрата художествена стойност на един интериор, пречупена през лични предпочитания и житейски изисквания е резултат от познаването и на класически, и на съвременни тенденции. Той може да се сравни и с намирането на решение на задача, която се оптимизира по различни, понякога противоречиви изисквания – функционалност, естетичност, технологичност, култура, желания и в крайна сметка повече интелект, отколкото възможности…

Зарядът на историята в новото

Интериорен дизайн не означава непременно нещо ново, лъскаво, скъпо или преднамерено, състарено с мазки от боя… Привърженик съм на идеята, че всеки предмет, мебел или ценен детайл могат да бъдат подходящо интегрирани в съвременен и функционален интериор. Не всичко трябва да бъде изхвърлено и забравено, за да започваме винаги отначало. Напротив! Старият щрих е материализираното отминало време, неговата история, коренът на предците, здравата свързаност в това, преди нас. Дори с цената на малко повече средства, възстановяването на внимателно подбран старинен предмет е отблагодаряваща се възможност. Планетата се задъхва от замаха, с който хората консумират и изхвърлят. И още – защото отпечатъкът на времето и очаровението на несъвършенството са незаменими като емоция и естетика.

Това са само част от примерите, които могат да опишат философията Интериорен дизайн, както аз я усещам. Списъка допълвам всекидневно, с посипани с вар лачени обувки и с търпение към интериора, който трябва да намери себе си.

Aз, Дафи Бинкова