Психология на интериораНапоследък, все по-често се случва да ме наемат за интериорен консултант още в процеса на избор на жилище. Така хората инвестират в далновидни решения, с които се избягват разочарования и последващo преправяне до безкрай. Тенденция е строителите да продават всяко жилище с различна цена – не само според квадратурата и местоположението, но и според изложението, етажността, гледката и т.н. Всяко жилище има ценност, формирана според това, как влияе на обитателя на подсъзнателно ниво.

Въпреки общоприетите стандартни изисквания, едно и също жилище може да е предпочитано или отхвърлено от клиенти с привидно сходен профил. Защо е така?

План и разгъвки на хол

Психология и пространство

В дългия процес на търсене на жилищно пространство, опознаването на психиката на клиентите, за които го търсим, е ключ към удовлетворителния избор. А след това също и към създаване на интериор, който да служи и да радва. Някои хора обичат уединението и закътаните пространства, които дават усещане за защитеност. За тях помещенията с френски прозорци не винаги са добър избор. И обратно, други биха приели като огромен компромис малки прозорци и недостатъчно естествена светлина, както и ниска етажност. В повечето случаи, обаче, водещи при избора са цената или пък специфични обстоятелства. Тогава е необходима намеса на интериорен дизайнер, за да коригира даден недостатък, излишество или недостиг.

фотореалистична визуализация

Изображение: Проект на Dafinersse/Interior design, който онагледява многофункционално помещение, както и множество функционални мебели. Към цялостния интериорен проект.

Доскоро интериорните дизайнери търсеха предимно баланс между естетика и функционалност. Напоследък балансът става още по-труден, защото осъзнато се намесва още един фактор – психологическото възприемане на интериора или неговото влияние върху поведението на обитателите. Не е случаен фактът, че все по-често интериорните дизайнери изучават психология и дори се появява нова професия – интериорен психолог. 

Връзката интериор-психология се дискутира в наскоро излязлата книга Designology. Авторката  Dr. Sally Augustin определя себе си именно като интериорен психолог.

корица на книга

DrSally Augustin поставя следните въпроси:

 „Не Ви ли се е случвало да се окажете объркани пред купчина цветни мостри или да бродите тъжно в магазин за мебели? Или жилището да Ви се струва безнадеждно сиво и в пълна бъркотия?„

За всичко това е „виновна“ психологията на интериора. А тя докосва такива фрагменти от нашия бит, на които бихме придали повече естетична, отколкото психологическа стойност – формите и шарките върху тапети или тапицерия, текстурите, какво усещат ходилата, когато стъпят на пода в спалнята и т.н. 

Авторката отбелязва, че интериорният дизайн подсъзнателно и силно влияе на настроението на обитателите. Когато сме в добро настроение мислим по-широко, готови сме за съвместни дейности с други хора и сме по-креативни при решаване на проблеми, смели и ефективни при взимане на решения. И понеже сме доказано по-творчески ориентирани в позитивната гама от емоции, основна цел на интериорния дизайн е да създава и поддържа именно това състояние.

Най-добрата интериорна конфигурация

Психологията на  дизайна влияе на физиологичното състояние на обитателите и е важен фактор при реализиране  на интериорен или архитектурен проект. Психологическото възприемане на интериора се осъществява чрез всички сензори на човека – зрение, слух, обоняние, температура, докосване, като хората имат различна чувствителност към различните дразнители. Почти винаги зрението има доминираща роля за възприемане на цветове, светлина, орнаменти, произведения на изкуството и т.н.  

Един важен параметър за постигане на психологически балансиран интериор е т.нар. „визуална сложност“. Визуалната сложност се определя от броя цветове, форми, орнаменти, структури и други елементи, присъстващи в интериора, както и тяхната симетрия и организация. Установено е, че умерената, средна визуална сложност е най-благоприятна, за да се чувства човек добре. Ако визуалната сложност е твърде голяма, мозъкът се товари с анализ на многобройни структури. Неволното търсене на код или символи кара човек да се напряга и така се повишава нивото на енергия. Обратно, ако визуалната сложност е под средната, изпадаме в безволево състояние, без външни дразнители.

Накратко, необходима е балансирана визуалност (и не само), която да дава усещане, че всичко е точно там и точно толкова. Тихо и неуловимо усещане за „свое“ пространство.

Кухня с трапезария и дневна

Изображение: Проект на Dafinesse/Interior design

Правилата на тихия и позитивен интериорен дизайн

Разбира се, универсална рецепта за това няма, защото рецепторите на всеки са „настроени“ индивидуално. Понякога е възможно сложните геометрии и привидно неритмични цветови комбинации да създадат спокойствие, а друг път това постигат флуидните, неутрални и „невидими“ решения.

В търсене на златната среда, ето няколко примера за поддържане на балансирана визуална сложност:

  • Картините, фотографиите и украшенията да не покриват повече от 50% от свободните стени.  Важно е да се обмисли организацията им – големи или малки, самостоятелни или организирани в пана, съчетани по съдържание, колористика или стил.
  • Прибиране на вещи за ежедневна употреба, които визуално нарушават организацията и подредеността на интериора. Хоризонталните плоскости да не са претрупани с прекалено много и ненужни предмети. Това са, например, купищата списания или книги, чакащи да бъдат разгледани, дрехи по мебелите, всевъзможни други предмети, кутии, опаковки и т.н.
  • Огледалата увеличават визуалната сложност, тъй като дублират изображенията. С тях трябва да се внимава – колко да са големи, потъмнени ли да бъдат или светли, къде да се поставят, какво ще отразяват.
  • Изгледът към природата през прозореца да бъде допуснат на воля в помещението или ако липсва такъв, това да се компенсира с интересни био-мотиви по някоя от стените и с подходяща стайна растителност.

интериорно проектиране

Изображение: Проект на Dafinesse/Interior design

Няколко са основните стъпки, които трябва да се следват при създаването на интериор:

  1. Създаване на правилното, подходящото за обитателите усещане за пространство: чрез елементите на общия фон – прозорци, остъклени врати или стени, осветление, огледала, цветове. Съществува схващане, че откритите и свободни пространства спомагат за свободно и мащабно мислене. Неслучайно така се проектират офисни и промишлени сгради. Но ако прекарвате по-голямата част от деня в големи и необозрими за човешкия мащаб пространства, вероятно бихте желали интериорната домашна среда да бъде топла и с усещане за интимност и близост. И обратно – ако жилището е малко и се обитава от повече хора, трябва да внимателно да се балансират усещанията за близост и простор едновременно.
  2. Изясняване на функционалността: като цяло – на различните жилищни зони, и поотделно – за всяка мебел или друг елемент.
  3. Очертаване на границите на целесъобразност: често тя предопределя даден избор – скъпо или достъпно, необходимо или мечтано разточителство.
  4. Символите и знаците като начин на изразяване: произведения на изкуството, акцентни предмети или други декоративните изяви – облицовки, декори, с които искаме да изразим  себе си или да покажем нещо на околните, а защо не и за да се чувстваме добре.

Като интериорен дизайнер, няма да се уморя да казвам, че жилището е най-добре да се проектира за конкретните хора с техните психологически особености така, както обувката се избира, за да бъде удобна за конкретен крак. Детайлите са много важни, защото дават усещане за характер, дух, стил. И в цялата тази върволица от фактори, под внимание се взима и това, как интериорът се възприема от мъж, от жена, от малки и големи деца, от възрастни хора, от домашни любимци, от екстроверти и интроверти. И как той им влияе.

Темата за съвместимостта на интериора с психологическите особености на обитателите е актуална тенденция в интериорния дизайн. Тя задължително трябва да бъде на дневен ред заедно с другите две основни изисквания – за мултифункционалност и за естетичност. Тема с много продължения, изискваща дизайнерска опитност и огромно внимание към нуждите на всеки клиент.

Ако Ви е необходим експертен поглед за потенциала на желан от Вас имот или искате да подчертаете най-добрите качества на Вашето пространство, не се колебайте да се свържете с мен.


Dr. Sally Augustin е доктор по психология, автор е на книги и статии и лектор на конференции в Америка, Европа и Азия. Член на редица професионални организации: American Psychological Association, Environmental Design Research Association и др.